Ето, какво открих, докато релаксирах между опитите ми за учене за изпит…
12 признака че сте от София и учите в чужбина
1. Влизате с ентусиазъм в сграда на която пише „Shop“, но излизате разочаровани т.к. там никой не говори шопски.
2. Вие сте от столичен град, но в чужбина най-често студенствате във провинциален град. Какво падение!
3. Разправяте наляво и надясно че от българите нищо не става, а вие софиянци сте по-специални, т.к. произлизате от по-особен род маймуни- така наречения „Витошки макак“.
4. Като ви питат от къде сте отговаряте с биене в гърдите „От столицата на България“. Получавате отговор „Аха Букурещ“. За което много мразите румънци.
5. Колегите с които най-добре се разбирате са Бонго Бонго от Мбабане, Пудкомафани от Масеру, Пеци Мяу от Ханой, Мюмюн от Абиджан и Фатме от Ташкент. Това което ви прави толкова близки е, че всички сте от столични градове.
6. Мразите колегите ви които идват от Манчестър, Ливърпул, Кьолн, Марсилия, Лион, Милано. Това което ви отвращава в тях е провинциалния им манталитет които особено се откроява на сбирките на випуска с колеги посочени в точка 5.
7. Присмивате се на лондончани с мизерното им метро дълго 408 километра. Гордеете се със софийското дълго цели 14 700 метра.
8. Като отидете в чужбина обикновено се установявате да живеете в квартали като например Chorweiler в Кьолн. Много ви напомнят на родния Младост и в тях се чувствате като вкъщи.
9. Завиждате на хората които живеят в Kreuzberg, Берлин т.к само те могат ядат банички и боза, а също и шкембе чорба.
10. Често влизате в спор със гърци които твърдят че нямате право градът ви да е с гръцко име и вие самите да се гърчеете т.к. майчиния ви език е славянски. (София- от гръцки значи мъдрост- б.а.)
11. Изумявате се на любовта на туземците към пътувания. Всяка седмица те посещават съседни градове, а при по-голяма почивка ходят и по-далеч. А вие като сте в родния си град, по-далеч от околовръстното не сте ходили.
12. Обичате да посещавате арабските и турските квартали. Много ви напомнят на района около Баня баши в София.





