Sleepless Nights…

{ 1 февруари 2010 @ 01:16 } · { Uncategorized }
{ Tags: , , , , } · { Вашият коментар }

„Taken Live“

by Richard Hammer & Orient Expressions from the album „Divan“

I just wanna be free of all those lives,
You didn’t ask me if I would like to stay,
Taken for graning you had your way,
You got me rebrand your finger at least that what people say,
Well I’ve got a mind and i use it, so keep away,
You got me stock in your story at least that what people say,
I’ve made my choice and I’m steady just let me be.

I won’t be taken,
I won’t be taken,
I won’t be taken live.

I am not your fool don’t be keep in score,
You’re holding answers you set the pace my friend,
I’m not the one whose playing with people’s minds,
You got me rebrand your finger or that’s what people say,
Well i got a mind and I’ll use it so keep away,
If there’s a person who is sorry well I’m not the one who cares,
Well I’m from the course I’m steady just let me be.

You got me rebrand your finger at least that what people say,
Well I’ve got a mind and I use it, so keep away,
You got me stock in your story at least that what people say,
I’ve made my choice and I’m steady just let me be.

‘Cause i won’t be taken,
I won’t be taken,
I won’t be taken live.

richard hamer

Петък

{ 22 януари 2010 @ 23:37 } · { Uncategorized }
{ Tags: , , } · { Вашият коментар }

И така…. пак е петък!

Чува се приглушена музика, а стята е тъмна. Само звукът на електрическата печка разксъва сетивата.

И все още не съм го заобичал този ден или по-скоро нощ…

„Нощ, нощуваща в нощта“ – Федерико Гарсия Лорка

Минало

{ 18 януари 2010 @ 00:00 } · { Uncategorized }
{ Tags: , , , } · { Вашият коментар }

„Понякога миналото ти може да нахлуе внезапно в живота ти и да те отнесе някъде, където не си подозирал. Остава само да се надяваш да те отнесе на място, на което си искал да бъдеш…“
/цитат от незапомнен филм/

Тази мисъл и съществуващата реалност, днес ме отведоха в едно местенце, което си бях сътворил преди около година…

Колко приятно е усещането, когато старите чувства нахлуят в сърцето ти.

Ала не със страдание, болка и сълзи, а с онова хубаво чувство на носталгия и щастливи споделени мигове.

Някой неща се виждат по-добре, когато ги превъзмогне, а други – изобщо не трябва да се виждат.

Има нещо садо-мазохистично в това да си спомняме за старите трепети. Това е нещо, което се счита, че не трябва да бъде спомняно и почитано, но как да се пренебрегне нещо, в което до известна степен си вложил себе си. Никой не може да се набере на тенджера, която е разположена върху главата му.

Чудно защо не можем да се видим отстрани, когато правим опити да задържим някой до себе си… или да го отблъснем.
Не, не би било интересно! Не и за мен!

Понякога ми липсва, а понякога ми липсват чувствата…

Току що осъзнавам, че от раздялата скоро се навършва една година, а аз нося още трепета в себе си… Все още нося трепета в себе си…
Трепетът за новото и непознатото!

Глобално забъркване

{ 13 януари 2010 @ 11:59 } · { Uncategorized }
{ } · { Вашият коментар }

Студено ми е!  Някак си нормално е! Днес 13-ти Януари заявявам на всички, че ми е студено!

Говори ми!

{ 15 декември 2009 @ 14:16 } · { Uncategorized }
{ } · { Вашият коментар }

Говори ми…
Нека гласът ти да изпълва моето тяло…
Говори ми…
Като вятър шепнещ на горите…
Говори ми…
С мълчанието на звездите и силата на сълзите…
Говори ми!
Не, не спирай! Говори ми!

12 признака че сте от София и учите в чужбина

{ 9 октомври 2009 @ 16:14 } · { Uncategorized }
{ } · { Вашият коментар }

Ето, какво открих, докато релаксирах между опитите ми за учене за изпит…

12 признака че сте от София и учите в чужбина

1. Влизате с ентусиазъм в сграда на която пише „Shop“, но излизате разочаровани т.к. там никой не говори шопски.

2. Вие сте от столичен град, но в чужбина най-често студенствате във провинциален град. Какво падение!

3. Разправяте наляво и надясно че от българите нищо не става, а вие софиянци сте по-специални, т.к. произлизате от по-особен род маймуни- така наречения „Витошки макак“.

4. Като ви питат от къде сте отговаряте с биене в гърдите „От столицата на България“. Получавате отговор „Аха Букурещ“. За което много мразите румънци.

5. Колегите с които най-добре се разбирате са Бонго Бонго от Мбабане, Пудкомафани от Масеру, Пеци Мяу от Ханой, Мюмюн от Абиджан и Фатме от Ташкент. Това което ви прави толкова близки е, че всички сте от столични градове.

6. Мразите колегите ви които идват от Манчестър, Ливърпул, Кьолн, Марсилия, Лион, Милано. Това което ви отвращава в тях е провинциалния им манталитет които особено се откроява на сбирките на випуска с колеги посочени в точка 5.

7. Присмивате се на лондончани с мизерното им метро дълго 408 километра. Гордеете се със софийското дълго цели 14 700 метра.

8. Като отидете в чужбина обикновено се установявате да живеете в квартали като например Chorweiler в Кьолн. Много ви напомнят на родния Младост и в тях се чувствате като вкъщи.

9. Завиждате на хората които живеят в Kreuzberg, Берлин т.к само те могат ядат банички и боза, а също и шкембе чорба.

10. Често влизате в спор със гърци които твърдят че нямате право градът ви да е с гръцко име и вие самите да се гърчеете т.к. майчиния ви език е славянски. (София- от гръцки значи мъдрост- б.а.)

11. Изумявате се на любовта на туземците към пътувания. Всяка седмица те посещават съседни градове, а при по-голяма почивка ходят и по-далеч. А вие като сте в родния си град, по-далеч от околовръстното не сте ходили.

12. Обичате да посещавате арабските и турските квартали. Много ви напомнят на района около Баня баши в София.

Не мога да заспя

{ 27 септември 2009 @ 04:00 } · { Uncategorized }
{ } · { Вашият коментар }

Не мога да заспя…

Губя се в сънищата си, които не сънувам!

Завръщам се в спомените си и търся мечтите си… вече остарели.

Няма ги!

Не знам дали спя…

Дали сънувам, ако не спя?

Сънищата ни мечти ли са, или мечтите ни – сбъднати сънища?

03:45 – време е да… запаля цигарата си…

Димът й прорязва стаята ми, която скоро ще бъде празна…

Не мога да заспя…

А заспя ли, се събуждам..!

—————-
Now playing: Eric Allaman – Angel On A Bus Stop
via FoxyTunes

Старата маска на ново лице

{ 7 септември 2009 @ 22:03 } · { Uncategorized }
{ } · { Вашият коментар }

И отново същите терзания….

Раниците

{ 12 юли 2009 @ 23:16 } · { Uncategorized }
{ Tags: , } · { Вашият коментар }

Дали заради проливните дъждове, които се изваляха тези дни, или поради друго, в петък докато чакахме за представление с Дес се натъкнахме на следното:

раниците

Нещо без име – 2

{ 3 април 2009 @ 00:46 } · { Uncategorized }
{ Tags: } · { Коментари (1) }

Той стана от пианото още по-объркан отколкото беше, когато седнал да разходи пръстите си по черно-белите клавиши.

Животът му беше странна плетеница от неизвестноси и се луташе по коридорите на объркването, и всичко му се струваше една сложна пиеса от разминавания и случайности.

Нощта бе млада и пред него. Това бе моментът в който си даваше равносметка за всички неща, които му се слсучваха и тепърва щяха да се случват, но не и за нещата които искаше да му се случат.

Целият този голям град с всичките си неволи и съдби му беше дом. Въпреки, че на моменти искаше да ибзяга и никой да не знае за съществуването му.

Облаците бяха скрили месечината и стаята се овсетяваше слабо от блещукащите улични лампи и малката свещ която бе запалил и сложил до прозореца.

Тих ветрец караше пердето да играе нетактичен танц и светлините играеха по него своята пиеса…

Скоро, след няколко минутки размисъл или по-скоро тишина умората бавно започна да завзема тялото му и той щеше да заспи с повече въпорси, отколкото решения му предлагаше сутринта…

« Older entries